Интерпретиране на културното и природно наследство
Интерпретиране на културното и природно наследство се отнася до всички начини, по които информацията се предава на посетителите на културно-образователен, природен или развлекателен обект, като музей, парк или научен център. По-специално, това е комуникирането на информацията или обяснението относно характера, произхода и целта на историческите, природните и културните обекти, ресурси, места, явления и т.н., използвайки персонални и неперсонални подходи. Някои международни авторитети в областта на музеологията предпочитат за сщото понятие термина „медиация“, следвайки употребата на термина в някои европейски езици.
Интерпретирането на наследството може да се осъшестви в специализирани интерпретативни центрове, или в музеи, исторически обекти, паркове, художествени галерии, природни центрове, зоопаркове и аквариуми, ботанически градини, природни резервати или други места за досег с природното и културното наследство. Модалностите на интерпретацията могат да бъдат изключително разнообразни и могат да включват разходки с екскурзовод, беседи, театър, изложби, указателни табели, надписи, художествени произведения, брошури, аудио-гидове, аудио-визуални и интерактивни презентации. Процесът по разработване на структуриран подход към интерпретирането на тези истории, послания и информация се нарича интерпретативно планиране.[1][2][3][4][5][6][7][8][9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Brochu, Lisa. Interpretive planning. Fort Collins, CO, InterpPress, 2003. ISBN 1-879931-12-5.
- ↑ Brochu, Lisa. Personal Interpretation: Connecting Your Audience to Heritage Resources. Fort Collins, CO, InterpPress, 2002. ISBN 1-879931-06-0.
- ↑ Caputo, Paul. Interpretation by Design: Graphic Design Basics for Heritage Interpreters. Fort Collins, CO, InterpPress, 2008. ISBN 1-879931-25-7.
- ↑ Ham, Sam. Environmental Interpretation: A Practical Guide for People with Big Ideas and Small Budgets. Golden, CO, Fulcrum Publishing, 1992. ISBN 1-55591-902-2.
- ↑ Levy, Barbara. Great Tours! Thematic Tours and Guide Training for Historic Sites. Walnut Creek, CA, AltaMira Press, 2001. ISBN 0-7591-0099-3.
- ↑ Moscardo, Gianna. Designing Interpretive Signs: Principles in Practice. Golden, CO, Fulcrum Publishing, 2007. ISBN 978-1-55591-550-6.
- ↑ Pastorelli, John. Enriching the Experience: An Interpretive Approach to Guiding. French's Forest, Australia, Hospitality Press, 2003. ISBN 1-86250-522-5.
- ↑ Regnier, Kathleen. The Interpreter's Guidebook: Techniques for Programs and Presentations. 3rd. Stevens Point, WI, UW-SP Foundation Press, 1994. ISBN 0-932310-17-6.
- ↑ Ward, Carolyn. Conducting Meaningful Interpretation: A Field Guide for Success. Golden, CO, Fulcrum Publishing, 2006. ISBN 978-1-55591-530-8.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Heritage interpretation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |